Краткият отговор: от август 2026 г. влизат в реална употреба правилата на европейския AI Act за модели с общо предназначение – категорията, в която попадат големите системи зад услуги като ChatGPT, Gemini, Claude и други AI платформи. За потребителя това няма да изглежда като нов бутон в приложението, но за доставчиците започва по-строг режим: документация, прозрачност, политика за авторско право, обобщения за обучителните данни и допълнителни задължения при модели със системен риск.
Източници: Европейската комисия за AI Act, графикът в член 113 на регламента и кодексът за практики за модели с общо предназначение.
Изображение: редакционна визуализация на NewTechGen за новите европейски изисквания към AI модели с общо предназначение.
Какво се случва сега
AI Act вече не е само обещание за бъдеща регулация. След първите забрани и ранни задължения следва по-важният етап за технологичния сектор: правилата за модели с общо предназначение. Това са системи, които не са направени само за една функция, а могат да пишат текст, да програмират, да анализират документи, да обработват изображения, да работят като основа за чатботове, агенти и корпоративни инструменти.
Тук попадат най-следените AI продукти през 2026 г. Затова темата е по-голяма от юридическия календар. Когато OpenAI, Google, Anthropic, Meta или друг доставчик пуска нов модел в Европа, вече трябва да мисли не само за бенчмаркове и цена, а и за документация, права върху съдържание, безопасност и отчетност. Това е фонът, на който следим и последните промени около ChatGPT и GPT-5.6 Luna, Google AI Mode и AI тестовете за сигурност.
Кой е засегнат
Най-пряко засегнати са доставчиците на големи модели, които предлагат услугите си на европейския пазар. Ако моделът може да бъде използван в много различни сценарии и да бъде надграждан от други приложения, той попада в зоната на GPAI. За част от по-мощните системи регламентът въвежда и понятието „системен риск“ – тоест риск, който не остава в рамките на една малка услуга, а може да засегне голям брой хора, компании или институции.
Бизнесът в България също трябва да внимава, макар и по друг начин. Малка фирма, която просто използва ChatGPT или Gemini за текстове, имейли и идеи, няма изведнъж да се превърне в регулаторен отдел. Но компания, която вгражда голям модел в собствен продукт, клиентски бот, вътрешна система за решения или услуга за други клиенти, трябва да следи какви гаранции дава доставчикът и какви данни обработва самата фирма. Това е същата практична линия, която стои зад теми като ChatGPT за малкия бизнес и миграцията към Responses API.
Какво изискват правилата
Най-важната дума тук е прозрачност. Доставчиците трябва да подготвят техническа документация за модела, да дадат информация за възможностите и ограниченията му, да имат политика за спазване на авторското право и да публикуват достатъчно разбираемо обобщение на съдържанието, използвано за обучение. Това не означава пълен списък с всяка страница в интернет. Означава по-ясна картина за категориите данни и начина, по който моделът е създаден.
За най-мощните модели задълженията са по-тежки: оценяване и намаляване на системни рискове, докладване на сериозни инциденти, киберсигурност и редовно тестване. Това е важно, защото AI моделите вече не са само генератори на текст. Те помагат при програмиране, автоматизират процеси, обработват чувствителни документи и могат да бъдат свързвани с инструменти. Колкото по-агентен става един продукт, толкова по-важно е да има следа как е оценен рискът.
Защо е важно за България
За потребителите най-видимата промяна вероятно ще бъде по-бавна и косвена. Може да виждаме повече системни карти, по-ясни бележки за ограниченията, по-подредени страници за безопасност и по-внимателно пускане на някои функции в ЕС. Това няма да спре AI услугите, но ще направи европейската версия на продукта по-силно обвързана с правила за отчетност.
За българските фирми по-важен е договорният и продуктовият слой. Ако една услуга използва външен модел за анализ на клиентски данни, подбор на кандидати, финансови решения, медицински текстове или автоматизирана поддръжка, въпросът вече не е само „кой модел е най-умен“. Въпросът е кой носи отговорност, какви данни се подават, какво пише в документацията, има ли оценка на риска и може ли решението да бъде обяснено пред клиент, регулатор или партньор.
Добрата новина е, че това може да изчисти пазара. Доставчиците, които имат сериозна документация, ясни ограничения и нормални инструменти за контрол, ще изглеждат по-надеждни за европейски клиенти. Лошата е, че по-малки екипи с набързо сглобени AI продукти ще трябва да отделят повече време за правна и техническа дисциплина. В този смисъл AI Act не убива иновациите, но премахва част от удобната мъгла около тях.
FAQ: AI Act и GPAI през 2026
Какво е GPAI модел?
Това е AI модел с общо предназначение – система, която може да се използва за много различни задачи и да служи като основа за други продукти. Големите езикови и мултимодални модели обикновено попадат именно в тази категория.
Трябва ли потребителите да правят нещо?
Не за обикновена употреба. Ако използвате AI чатбот за писане, идеи или обучение, правилата работят основно зад кулисите. По-важно е да следите какво споделяте с модела и дали услугата има ясни настройки за поверителност.
Ще забави ли това новите AI функции в Европа?
Възможно е някои функции да се пускат по-внимателно или по-късно, особено когато са свързани с чувствителни данни, автономни действия или системен риск. Но регламентът не забранява големите модели; той поставя рамка за по-прозрачното им предлагане.
